РАЗЛУДЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разлудѐя се, -ѐеш се, мин. св. разлудя̀х се, прич. мин. св. деят. разлудя̀л се, -а се, -о се, мн. разлудѐли се, св., непрех. Започвам да лудея, да лудувам (в 1-6 знач); разлудувам се. — Звън на мечове се разнесе в съседния коридор, преплетен с разярени гласове .. — Ей, глупаци, — развика се Калота. — Бясно куче ли ви е хапало, та сте се разлудели? Н. Хайтов, Л, 127. Кракра помисли, че оня [старейшината] го оставя и си отива, и тъй се разлудя, та замалко не се хвърли да прегази потока, който като нищо щеше да удави болярина. А. Дончев, СВС, 124. Радиото свиреше народни песни и сега, преди да си легнат, децата изведнъж се разлудяха. Н. Тихолов, ДКД, 166. Да ви кажа ли защо нашата Го̀ра е толкова неспокойна и немирна? .. — Може да си е имала и малки. И сега ги търси. Ето защо се е толкова разлудяла. Д. Калфов, Избр. разк., 39. — Сега ще ви съсека на мръвки, да ви питам какво дирите! .. — Какво си се разлудяла? Ние не идем да се бием, а да си поговорим човешки. Ст. Даскалов, СЛ, 52.